Депресия и социално функциониране при лица в напреднала и старческа възраст – потребители на социални услуги

Настоящата студия представя изследване на взаимовръзките между измерените нива на депресия и група от променливи, свързани със социалното функциониране при лица в напреднала и старческа възраст – потребители на социални услуги. Включени в измерванията и анализа са: социална адаптация; социална активност; удовлетвореност от качеството на живота; честота на практикуване на любими занимания, депресия; самота; възраст; образование; здравен, когнитивен и материално-битов статус. Резултатите от корелационния анализ показаха, че депресията е значимо и обратнопропорционално свързана с голяма част от индикаторите на удовлетвореността и пълноценното социално функциониране. Факторният анализ определи три фактора, които имат стабилизиращо и неутрализиращо действие по отношение на депресията при възрастните хора. Това са: (1) биопсихосоциалната стабилност, емоционалната задоволеност и сигурност; (2) интелектуално, духовно и креативно ориентираните съзнание и активност на личността; (3) самоуправлението, обезпечеността и задоволеността от основните потребности в ежедневието. Резултатите от изследването могат да послужат в практиката при съставяне на програми за индивидуална и груповаработа с възрастни потребители на социални услуги. Библиография: Атанасова, П., Р. Масалджиева, Н. Чалъков. Деменция и депресия в късната възраст – диагностичен проблем с нарастваща значимост за лекарската практика. – Българска неврология, том 5, 2, 2005. Воронков, Г., В. Блейхер, И. Шевчук, Л. Завилянская. Клинические особености и симптоматика депресии позднего возроста. – В: Депресии позднего возраста. Клиника, вопросы патогонеза, лечение. Сборник научных трудов. Изд. Московского НИИ психиатрии. М., 1983. Механджийска, Г. Методи на социалната работа в сферата на психичното здраве. – В: Живот в общността. Наръчник за професионалисти в организации за психосоциална рехабилитация. Човеколюбие, Пазарджик, 2011. Миланов, И. Депресия при болни с мозъчен инсулт. – Българска неврология, том 1, 1, 2001. МКБ-10. Международна класификация на болестите, Х ревизия. Психични и пове денчески разстройства. Клинични описания и диагностични указания. Център за сътрудничество със СЗО по проблемите на психичното здраве, С., 1992. Петрова, К. Помощ за старите хора. В.Т., Фабер, 2010. Савова, З. Тревожни и депресивни разстройства в напреднала и старческа възраст. – В: Актуални проблеми на стареенето и старостта. С., Симел, 2009. Сокольчик, Е. Депрессивные расстройства в картина сенильно-атрофических процессов головного мозга. – В: Депресии позднего возраста. Клиника, вопросы патогонеза, лечение. Сборник научных трудов. Изд. Московского НИИ психиатрии. М., 1983. Хелл, Д. Ландшафт депресии. Интегративный подход. М., Алетейа, 1999. Akkaya, C., A. Sarandol, A. Esen Danaci, E. Sivrioglu, E. Kaya, S. Kirli. Reliability and Validity of the Turkish Version of the Social Adaptation Self-Evaluation Scale (SASS). – Turkish Journal of Psychiatry, 19(3), 2008. Barnett, P., I. Gotlib. Psychosocial functioning and depression: Distinguishing among antecedents, concomitants, and consequences. – Psychological Bulletin, Vol. 104, 1, 1988. Baignée, D. La parole donnée aux personnes âgées ayant une défi cience visuelle et leurs perceptions psychosociales de la dépression (These). Université du Québec à Montréal, 2012. – www.erudit.org/these/liste.html (www.archipel.uqam.ca/4611/1/M12427.pdf) (14.03.2014). Briley, M., Ch. Moret. Improvement of social adaptation in depression with serotonin and norepinephrine reuptake inhibitors. – Neuropsychiatric Disease and Treatment, 6, 2010. Büssing, A., J. Fischer, A. Haller, P. Heusser, T. Ostermann, P. Matthiessen. Validation of the brief multidimensional life satisfaction scale in patients with chronic diseases. – European Journal of Medical Research, 14, 2009. Cacioppo, J. T., M. E. Hughes, L. J. Waite, L. C. Hawkley, R. A. Thisted. Loneliness as a Specifi c Risk Factor for Depressive Symptoms: Cross-Sectional and Longitudinal Analyses. – Psychology and Aging, Vol. 21, 1, 2006. Cappeliez, P. Depression in Elderly Persons: Prevalence, Predictors, and Psychological Intervention. – In: Depression and the Social Environment: Research and Intervention with neglected population. Ed. by Philippe Cappeliez, Robert J. Flynn. McGill-Queen’s University Press, 1993. Depression and Older Adults: Key Issues. U.S. Department of Health and Human Services, Substance Abuse and Mental Health Services Administration, 2011. – http://store.samhsa.gov/shin/content//SMA11-4631CD-DVD/SMA11-4631CD-DVD-KeyIssues.pdf (26.03.2014). Dimitrova, M., Z. Stoeva. Differential diagnosis between depression and demention by the means of psychological methods WMS (Wechler Memory Scale). – Military medicine, LVIII, 1, 2006. Fisk, A. The nature of depression in later life. – In: Psychotherapy for depression in older adults. Ed. By S. Qualls and B. Knight, Hoboken, N.J., 2006. Hovaguimian, T. Instruments used in the assessment of depression in psychogeriatric patients. – In: Assessment of depression. Ed. by N. Sartorius and T. Ban, Springer – Verlag, Berlin, 1986. Hughes, C. Depression in older people. – In: Nursing older people: independence, autonomy and self-fulfi lment. Еd. By S. Redfern and F. Ross, Elsevier Health Sciences, 2005. Kane, R. Definition, measurement, and correlates of quality of life in nursing homes: Toward a reasonable practice, research, and policy agenda. – The Gerontologist, Vol. 43, Special Issue II, 2003. Kendell, R. The classifi cation of depressions: A review of contemporary confusion. – In: Handbook of studies on depression. Ed. by G. D. Burrows, Elseiver/ North-Holland Biomedical Press, Amsterdam, 1977. Lemon, B., V. Bengtson, J. Peterson. An Exploration of the Activity Theory of Aging: Activity Types and Life Satisfaction among In-Movers to a Retirement Community. – Journal of Gerontology, Vol. 27, 4, 1972. McDowell, I. Measuring Health: A Guide to Rating Scales and Questionnaires. N.Y., Oxford University Press, 2006. Papadopoulos F. C., E. Petridou, S. Argyropoulou, V. Kontaxakis, N. Dessypris, A. Anastasiou, K. P. Katsiardani, D. Trichopoulos, C. Lyketsos. Prevalence and correlates of depression in late life: a population based study from a rural Greek town. – International Journal of Geriatric Psychiatry, Vol. 20, Issue 4, 2005. Pettit, J. W., K. E. Grover, P. M. Lewinsohn. Interrelations between psychopathology, psychosocial functioning, and physical health: An integrative perspective. – International Journal of Clinical and Health Psychology, Vol. 7, 2. 2007. Poirier, H., J.-P. Bonin, A. Lesage, D. Reinharz. Évaluation de la qualité de vie et des besoins des personnes itinérantes atteintes de troubles mentaux graves : Perceptions d’une équipe itinérance-outreach. – Santé mentale au Québec, vol. 25, 2, 2000. Rapaport, M., C. Clary, R. Fayyad, J. Endicott. Quality-of-Life Impairment in Depressive and Anxiety Disorders. – American Journal of Psychiatry, Vol. 162, 6, June, 2005. Russell, D. UCLA Loneliness Scale (Version 3): Reliability, validity, and factor structure. – Journal of Personality Assessment, Vol. 66, 1, 1996. Sheikh, J. I., J. A. Yesavage. Geriatric Depression Scale (GDS): Recent evidence and development of a shorter version. – Clinical Gerontologist, Vol. 5, 1/2, june, 1986. Smith, T. B., M. E. McCullough, J. Poll. Religiousness and Depression: Evidence for a Main Effect and the Moderating Influence of Stressful Life Events. – Psychological Bulletin, Vol. 129, 4, 2003. Snarski, M., F. Scogin. Assessing depression in older adult. In: Psychotherapy for depression in older adults. Ed. By S. Qualls and B. Knight, Hoboken, N.J., 2006. Thomas, Ph., C. Hazif-Thomas. Les nouvelles approches de la dépression de la personne âgée. – Gérontologie et société, 126, 3, 2008. Weissman, M., M. Olfson, M. J. Gameroff, A. Feder, M. Fuentes. A Comparison of Three Scales for Assessing Social Functioning in Primary Care. – American Journal of Psychiatry, 158, 3, 2001. Wood, A. М., S. Joseph. The absence of positive psychological (eudemonic) well-being as a risk factor for depression: A ten year cohort study. – Journal of Affective Disorders, 122, 2010. Yesavage, J. A., T. L. Brink, T. L. Rose, О. Lum, V. Huang, M. Adey, V. О. Leirer. Development and validation of a geriatric depression screening scale: A preliminary report. – Journal of Psychiatric Research, Vol. 17, 1, 1983.

Récupéré en direct depuis OpenAlex et désinversé. Les résumés ne sont pas conservés dans cette base de données : les index inversés représentent 8,6 Go des 9,3 Go de texte de la base, et le serveur dispose de 13 Go libres.